България е абсолютен лидер в ЕС по износ на слънчогледово масло и лавандула, четвърти по пшеница
: Над 43% от целия експорт на слънчогледово масло на страните-членки в Европейски Съюз е от България
Какво създава и какво липсва на българското земеделие?
Колко пшеница произвеждаме, каква част от нея консумираме и постанова ли се да внасяме зеленчуци, в производството на които години наред сме били първенци? На тези въпроси отговор потърси Ева Костова в „ Числата на седмицата ", съобщи Кросс.
По данни нa Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa Oбeдинeнитe нaции пшеницата е тpeтaтa нaй-пpoизвeждaнa зъpнeнa ĸyлтypa в cвeтa, слeд opизa и цapeвицaтa. Държавите производители са над 80, само че по-гoлямaтa чacт oт нея идвa oт едвам няĸoлĸo cтpaни. За интервала сред 2000 година и 2020 година нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл е Китай, където добивът се равнява на близо 17% oт световото пpoизвoдcтвo.
Πo-гoлямaтa чacт oт ĸитaйcĸaтa пшeницa ce изпoлзвa в cтpaнaтa, защото те са и най-големият консуматор на зърнената просвета.
Bтopa е Индия, която създава 12% и половина и подoбнo нa Kитaй, зaпaзвa пo-гoлямaтa чacт oт cвoятa пшeницa зa мecтния пaзap. Третото място - с близо 8% и половина, си разделят Съединени американски щати и Русия. Къде сме ние? За тези 20 години, България е произвела 0,7% от международната пшеница, което ни подрежда на 20-о място в света - дружно с Бразилия и Мароко. А с Дания и Унгария си разделяме и осмото място в Европа.
Разглеждайки статистиката на земеделското министерство, усещане прави, че през последните няколко години се оформя наклонност на произвеждане на от ден на ден пшеница. Очакванията са това да важи и за новата годишна продукция, която се планува да донесе към 3% и половина повече продукция от миналогодишната.
Едва ли е изненада, че и трите култури, се създават най-вече в североизточния регион на страната - в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен.
Колко от тази пшеница обаче ни е нужна за вътрешна консумация и каква част от нея изнасяме?
През миналата година повече от половината българска пшеница е била изнесена.
И това по никакъв начин не е доста на фона на предходните 4 години, когато сме изнасяли приблизително по 4 милиона и 200 хиляди тона годишно.
Но да се върнем на миналогодишната годишна продукция. Изнесли сме най-вече за Алжир - към 1 милион и половина тона, за Тунис и на трето място за Испания. Пшеницата, която те са си купили от нас, е малко над 300 хиляди тона. Останали са ни ресурси от още 1 милион и половина тона, което значи, че за вътрешно ползване ни е била нужна към една пета от това, което сме произвели.
При зеленчуците от годишна продукция 2022 година най-голямо е било производството на картофи. Страната ни е произвела над 172 хиляди тона.
Втори по количество създадена продукция е може би най-традиционният български зарзават - доматът. Значително по-малко са създадените краставици и пипер. Всъщност, като се изключи домата, всички тези зеленчуци, типични за страната ни, се създават във все по-малки количества. Като при пипера понижението е най-драстично - с близо една четвърт спрямо производството му единствено година по-рано.
По данни на Европейската комисия към месец май, България е била безспорен любимец в износа на слънчогледово масло за последната година.
Над 43% от целия експорт на страните-членки е точно наш.
Към сегашния миг по износ на пшеница пък, сме четвърти.
Непосредствено преди нас са французите, а най-големият експортьор е Румъния.
Българският домат, спечелил си популярност из целия континент през годините, през днешния ден страда.
Все по-свитото произвеждане ни подрежда на 11 място, а с цел да отговорим на потребностите си, внасяме повече домати в сравнение с произвеждаме - най-вече от Турция.
И най-после още една челна позиция непокътната за страната ни - производството на лавандула.
През последните 10 години, след 40-годишна пауза, България се завърна след мощните производители и още веднъж завоюва самопризнание освен като европейски, само че и като международен водач в производството на лавандула.
Какво създава и какво липсва на българското земеделие?
Колко пшеница произвеждаме, каква част от нея консумираме и постанова ли се да внасяме зеленчуци, в производството на които години наред сме били първенци? На тези въпроси отговор потърси Ева Костова в „ Числата на седмицата ", съобщи Кросс.
По данни нa Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa Oбeдинeнитe нaции пшеницата е тpeтaтa нaй-пpoизвeждaнa зъpнeнa ĸyлтypa в cвeтa, слeд opизa и цapeвицaтa. Държавите производители са над 80, само че по-гoлямaтa чacт oт нея идвa oт едвам няĸoлĸo cтpaни. За интервала сред 2000 година и 2020 година нaй-гoлeмият пpoизвoдитeл е Китай, където добивът се равнява на близо 17% oт световото пpoизвoдcтвo.
Πo-гoлямaтa чacт oт ĸитaйcĸaтa пшeницa ce изпoлзвa в cтpaнaтa, защото те са и най-големият консуматор на зърнената просвета.
Bтopa е Индия, която създава 12% и половина и подoбнo нa Kитaй, зaпaзвa пo-гoлямaтa чacт oт cвoятa пшeницa зa мecтния пaзap. Третото място - с близо 8% и половина, си разделят Съединени американски щати и Русия. Къде сме ние? За тези 20 години, България е произвела 0,7% от международната пшеница, което ни подрежда на 20-о място в света - дружно с Бразилия и Мароко. А с Дания и Унгария си разделяме и осмото място в Европа.
Разглеждайки статистиката на земеделското министерство, усещане прави, че през последните няколко години се оформя наклонност на произвеждане на от ден на ден пшеница. Очакванията са това да важи и за новата годишна продукция, която се планува да донесе към 3% и половина повече продукция от миналогодишната.
Едва ли е изненада, че и трите култури, се създават най-вече в североизточния регион на страната - в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен.
Колко от тази пшеница обаче ни е нужна за вътрешна консумация и каква част от нея изнасяме?
През миналата година повече от половината българска пшеница е била изнесена.
И това по никакъв начин не е доста на фона на предходните 4 години, когато сме изнасяли приблизително по 4 милиона и 200 хиляди тона годишно.
Но да се върнем на миналогодишната годишна продукция. Изнесли сме най-вече за Алжир - към 1 милион и половина тона, за Тунис и на трето място за Испания. Пшеницата, която те са си купили от нас, е малко над 300 хиляди тона. Останали са ни ресурси от още 1 милион и половина тона, което значи, че за вътрешно ползване ни е била нужна към една пета от това, което сме произвели.
При зеленчуците от годишна продукция 2022 година най-голямо е било производството на картофи. Страната ни е произвела над 172 хиляди тона.
Втори по количество създадена продукция е може би най-традиционният български зарзават - доматът. Значително по-малко са създадените краставици и пипер. Всъщност, като се изключи домата, всички тези зеленчуци, типични за страната ни, се създават във все по-малки количества. Като при пипера понижението е най-драстично - с близо една четвърт спрямо производството му единствено година по-рано.
По данни на Европейската комисия към месец май, България е била безспорен любимец в износа на слънчогледово масло за последната година.
Над 43% от целия експорт на страните-членки е точно наш.
Към сегашния миг по износ на пшеница пък, сме четвърти.
Непосредствено преди нас са французите, а най-големият експортьор е Румъния.
Българският домат, спечелил си популярност из целия континент през годините, през днешния ден страда.
Все по-свитото произвеждане ни подрежда на 11 място, а с цел да отговорим на потребностите си, внасяме повече домати в сравнение с произвеждаме - най-вече от Турция.
И най-после още една челна позиция непокътната за страната ни - производството на лавандула.
През последните 10 години, след 40-годишна пауза, България се завърна след мощните производители и още веднъж завоюва самопризнание освен като европейски, само че и като международен водач в производството на лавандула.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ